ИСТОРИЯ НА ГОБЛЕНИТЕ

     Създаването на всеки гоблен е изкуство. Майсторите на ръкоделието притежават изключителен талант , който им дава енергията да творят красота и изящество. Гобленът е вдъхновение! Вдъхновение от възможността да се внесе топлотата, светлината и красотата на заобикалящия ни свят в домовете ни, да се сътвори почти "невъзможното" с ръце и душа , за да се ощастливят любимите хора.
     Тъкането на картини е изкуство с дълбоки корени. В началото под името "гоблен" се е разбирало "ръчно тъкан килим за стена с преобладаващо присъствие на животни или хора". ще в древен Египет са намерени следи от гоблени с изтъкани орнаменти, които са положени като погребални дарове в гробниците на богатите хора. Важни административни сгради в Гръцката империя са били покрити с тях. В Европа могат да се открият само единични произведения, датиращи от XI , XII и XIII век. Това се дължи, от една страна, на използвания материал - вълна, която лесно бива унищожавана от молците, и от друга - на честите разрушителни войни от този период.
     Тъканите килими се изработват по два различни начина - хоризонтално или вертикално тъкане. Като материал се използва вълна, а по-късно и коприна и златни нишки. От само себе си се разбира колко скъпи и ценни са били готовите килими. Два са неразривно свързаните фактора при създаването на стенните килими - от една страна талантът на художника, а от друга - талантът на тъкача, който трябва да пресъздаде възможно най-точно рисунката на художника с помощта на тъкачната техника.
     През 13-ти и 14-ти век Църквата признава стойността на гоблените изобразяващи притчи от Библията за неграмотните богомолци. Малко от тези гоблени са оцелели до наши дни. Най-старата съществуваща серия е представляващата Апокалипсиса - 6 гоблена, широки 18 фута и дълги общо 471 фута, изработени между 1375 и 1379 година в Париж. Този град е бил център на гобленарството до Стогодишната война (1337 - 1453) - време, през което гобленарите побягват към днешна Белгия и Северна Франция. Гоблените стават символ на общественото положение сред аристокрацията през Средновековието. Но също така имат своята утилитарност - служели са като украса на стените на замъците, покривали са процепи и са създавали уединение около леглата. Крале и знатни личности са ги вземали със себе си при пътуванията си от замък в замък, за да си осигурят комфорт и да покажат престижа си. Често гоблените са сменяли собственика си след битка и, ако вратата или прозорецът на победителя се окажели различни по размер, придобитият гоблен е бил срязван или пришиван към друг гоблен.
     Най-известните средновековни картини са били на библейска тема, митове, алегории, (вечно популярния еднорог - символ на чистотата), а също така съвременни сцени, изработващи работещи селяни или ловуващи благородници.
     В началото на XVIII век гобленът постепенно престава да бъде "облекло за стените" и все повече се превръща в ценна вещ за дома. По това време гоблените ,създадени по картини на модерните художници - Франсоа Буше и Карло Копел, се поставяли в тъкана рамка около самия гоблен, което придава завършеност и завладяващо впечатление на цялата композиция. С откриването на жакардовата машина, с която много успешно се имитират тъканите килими, настъпва упадък в тази дейност. Но пак през този век благородните дами в кралските дворове, като ценителки на "бялата" бродерия, откриват нова техника на бродиране, на която дават името ГОБЛЕНОВ БОД. Това е обусловено от факта,че готовите бродерии, шити с този бод, изключително много приличат на тъканите гоблени. В днешно време с гобленовата техника се пресъздават стенни килими и картини. Старите майстори от минали векове са отново образец на подражание, както и мотивите, които са останали от старите стенни килими. Шиещият гоблени с основание може да се гордее, че е отдал свободното си време на едно наистина "кралско" удоволствие, а колекциониращият - че се е посветил на едно наистина "кралско" хоби.

---